Преподавател гл. ас. д-р Майя Бошева

Певческото изкуство изисква сериозна подготовка на изпълнителите, за да могат да интерпретират музикалните творби на високо професионално ниво, владеейки добре всички технически похвати за музициране. От качеството на изпълнение на музикалната творба зависи как тя ще бъде възприета от слушателите и как ще им въздейства. Певческото изкуство е това, при което връзката с публиката е най - директна. В жанра на популярната и джазова музика изпълнителят има по - голяма свобода на интерпретация. Това предполага овладяването на всички компоненти на специфичната вокална постановка при поп пеене. Овладяването на гласовия апарат позволява по - пълноценното му използване. Изработването на правилно певческо дишане (диафрагмено), изравнен диапазон, различно звукообразуване (ларинксово, миксово, фалцетно), интонационна техника, импровизационна техника и индивидуален стил на изразяване дават увереност и освободеност, необходими на всеки вокален изпълнител. Съвременните тенденции на поп музиката изисква овладян гласов апарат, правилна вокална постановка и ярка индивидуалност.

Солфежът е необходим за развитието на музикалния слух, точното интониране и е основна, много важна и задължителна дисциплина за всички бъдещи музиканти. Наред с формирането и развитието на музикалните способности, солфежът стимулира интереса към музикалното изкуство, като същевременно умело, в хода на занятията, разширява теоретичните знания и обогатява музикалната култура. Включва основни дейности като солфежиране (пеене по ноти). То е свързано с основните музикални способности – ладов усет, метроритмичен усет и вътрешен слух. Също така с интерваловия усет и усета за многогласие. Солфежирането е в неразривна връзка с точното интониране, темпо, динамика и агогика. Друга дейност, която солфежът включва е музикално-слухов анализ. Слуховият анализ и музикалната диктовка са две взаимно свързани дейности. В най-завършения си вид слуховият анализ се превръща в музикална диктовка. Двете дейности, наред със солфежирането, представляват страни на един и същи процес, свързан с осъзнаване на съотношенията между тоновете на мелодията главно по височина и трайност. Музикалната диктовка е една от основните дейности на солфежа. Тя, както и слуховия анализ, може да бъде писмена и устна, частична и цялостна. Цялостният анализ води до записване на музикалната диктовка. В заключение днес музикалната наука Солфеж има за задача изграждането на високоразвит на професионална основа музикален слух. Съдържанието му обхваща развитието на музикални способности: ладов усет и метроритмичен усет, както и на различните категории слух: релативен, абсолютен, вътрешен, ладотонален, мелодически, хармоничен, полифоничен.

Теория на музикалните елементи засяга изцяло проблематиката, свързана с овладяването на музикалнотеоретичните знания и тяхното осмисляне. Това са: тон и шум, музикална система и звукоред, основни степени, средства и начини за записване на тоновете, начин на увеличаване стойността на нотите, темпо, ритъм, метрум, размер, интервали, лад, гама, тоналност, украшения (мелизми), съкращения при нотописа, тризвучия и четиризвучия - хармоническо и мелодическо положение, големина и обръщения, акорди. Развитието на музикалната наука Теория на музикалните елементи е паралелно свързано с практическото ѝ приложение, а нейното усвояването е сложен и продължителен процес, без който професионалната музика не би могла да съществува. Като задължителна дисциплина, Теория на музикалните елементи се изучава от всеки бъдещ музикант.

Хармонията е музикална наука за строежа, ролята и организацията на акордите. Акорд е съзвучие от три или повече тона, които са или могат да бъдат подредени на интервал терца един от друг. В музиката хармонията разглежда процеса, чрез който композицията на отделните звуци се подлага на задълбочен анализ. Изследването на хармонията включва акорди, тяхната конструкция, прогресия на акорд и принципите на връзките, които ги управляват. Често се казва, че хармонията се отнася до "вертикалния" аспект на музиката, който се отличава от мелодичната линия или "хоризонталния" аспект. В популярната и джаз хармония акордите се наименуват от корена им, плюс различни термини и символи, които показват техните качества. В много стилове музика, особено бароков, романтичен, модерен и джаз, акордите често се допълват с "напрежение". Напрежението е допълнителен елемент (тон) на акорда, който създава относително дисонантен интервал по отношение на баса и изисква логичното му разрешаване.

Пианото е акустичен, струнен музикален инструмент, изобретен в Италия от Бартоломео Кристофори около 1700 година (точната година е несигурна). Разностранните приложения на пианото са го превърнали в един от най-разпространените музикални инструменти. Натискането на клавишите на пианото задвижва покрити с филц чукчета, които удрят по метални струни, след което се връщат в изходно положение, оставяйки струните да вибрират в своята собствена честота. Тези вибрации се предават на резонаторна дъска, която от своя страна преобразува енергията им в звук, който се разпространява във въздуха. При освобождаване на натиснатия клавиш, вибрациите на струната се прекратяват от специален демпфер. При нотирането на произведения за пиано се използват басов (фа) и виолинов (сол) ключ. За разлика от органа и клавесина - два основни клавишни инструмента, които са били широко използвани преди него, пианото позволява градации на звука и тона в зависимост от това колко силно изпълнителят натиска клавишите. Пианото е широко използвано в класическата, джаз, традиционна и популярна музика за солови и ансамблови изпълнения.

След повече от 50 години опит на професионалната сцена мога да гарантирам с абсолютна сигурност - приключението си заслужава.